Доброто е сред нас – Тежък живот

12548981_10153945769571940_189166663058931857_n

Корупция, лъжи, тежък живот и много други фактори създават ужаса, в който живеем в момента. Ниските заплати и мизерията, които са станали част от живота в България , ни правят нервни и вечно ядосани на някого, за нещо…

Ето и един обичаен ден.Минавам по улицата, чувам клаксон, обръщам се и виждам – двама подали глави от страничното стъкло и обрисуващи цветущо, картини свързани с техните майки. Продължавам по пътя си и до мен седи момче с тъжни очи , завило се с чаршаф и сгушено на две, подало ръка за някоя стотинка. За съжаление, всички го подминават, защото са залисани от двамата „любезни” кавалери, готови да застанат един срещу друг, като в роман на Достоевски. Гледайки тази картинка се замислих, какво ли си казват хората, които подминават момченцето? Какво ли си казваме всички, когато позволяваме да се случват безобразия в нашата страна и не предприемаме нищо, за да създадем условия за по-добър живот. Сигурно си задаваме въпроса: Има ли лъч надежда? Някак си , дори новините ни показват само лошите неща и ние с лека ръка подминаваме дребните жестове и хората, които трябва да ни служат за пример…

И днес, когато прочетох за 5-те момчета , помогнали на Пенка Михайлова (пенсионерка, която излиза и си чупи крака) и вчера, когато видях за жената, която спасила шофьор на автобус и пътниците , не знайно защо в съзнанието ми се появи текста на Никола Вапцаров от неговото стихотворение „Борба”: „Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах.Друг ще ме смени и … ТОЛКОЗ.” Наистина ли, толкова лесно подминаваме добрите неща и хора, които така лесно трябва да ни вдъхновят и да ни направят по-добри. „Аз паднах. Друг ще ме смени и… ТОЛКОЗ” …Толкоз ли е лесно да правим добри дела? А защо не ги правим по-често? Защо този път децата, да не послужат за пример на всички нас… Браво, както за постъпката на децата, така и за постъпката на жената, знам че за вас „Борбата е безмилостно жестока”, да правите добрини в този грозен свят, изпълнен с нищета, но ако някога прочетете редовете ми, МОЛЯ ВИ, НЕ СПИРАЙТЕ ДА ГО ПРАВИТЕ.

Хора като вас са нашият лъч надежда!!!

Преглеждания: 160

Коментари