Националният събор на народното творчество в Копривщица вече е част от Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО. Решението за това бе взето по време на 11-тата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която се проведе в столицата на Етиопия – Адис Абеба, съобщават от Министерство на културата.


Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Сред инициаторите за провеждането му могат да се посочат Райна Кацарова–Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Идеята, която е заложена, е свързана с показване многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. През годините съборът се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство. На единадесетия по ред събор (2015 г.) се отбелязаха и 50 години от първото му издание. Той е и българската кандидатура за вписване в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство. XI Национален събор на българското народно творчество премина под почетния патронаж на генералния директор на ЮНЕСКО – г-жа Ирина Бокова.


Това е петият български елемент в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. В него вече са  „Сурва“, „Бистришките баби“, чипровските килими и нестинарството.

Източник: rodnoto.bg

Преглеждания: 39

Коментари