Йордановден- еманация на българския дух

Има дни, когато усещаме с всяка една частица от тялото си, че сме българи – “камъкът тежи на мястото си”. Е, днес е един от тези дни –  сърцето ни тупти учестено, очите ни се пълнят със сълзи, когато виждаме безстрашни млади мъже, които скачат в ледените води,  и със смирение влизаме в божия храм. В божия храм,  се молим да бъдем здрави – родът и родината ни. Не случайно тези две думи имат родствена връзка помежду си , те означат едно и също. В първобитното общество за род се е смятала група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство, днес това е родина. Нашата вековна родина. Ако не знаеш кой си, кои са твоите роднини, на кого можеш да се довериш, не знаеш ти кой си. А ако забравим нашата мила татковина, нашата история, нашите корени, надали ще стигнем надалеч.  Дърво без корен може ли да съществува?