Едно Европейско, което няма да забравим…

Здравейте, читетели на novitebulgari.com

Очертава се едно спортно лято- Европейско по футбол, Олимпиада и разбира се, волейбол. Да, отборът ни не успя да се класира за Рио, но както каза Пламен Константинов “Олимпийския турнир изглежда по-слаб от Световната лига. Дори европейското първенство не е по-слабо от олимпийския турнир в Бразилия.” Да не забравяме, че в момента се случва нещо много хубаво, което не сме виждали отдавна, обиграваме един съвсем млад отбор, млад, но много талантлив. Лъвовете успяха да направят пълен обрат от 0:2 до крайното 3:2 в първия си мач от първия турнир в Група А за Европейската лига! Това ни накара да си спомним за едно Европейско по волейбол, за което няма да забравим…


Хубаво ми е на душата.

“Хората по трибуните бързо усетиха, че волейболистите се борят със зъби и нокти за каузата „национален отбор”, за каузата „България”
„… ние не пеем само за победа! Пеем от сърце за вас, защото четвъртото място за нас е златен медал.“

Толкова красиви думи се казаха, толкова души се изляха по белите листове, че за мен какво остана, какво мога да измисля аз повече от брилятния монолог на Томислав Русев, от безпрецедентно точните анализи на Радостин Стойчев, след хилядите постове,снимки и видеа, и най-вече след безройните насълзени очи, които видях…те казаха всичко..Няма да прочетете нещо ново, ще използвам същите клишета „ велики, борбени,раздаващи се момчета с мъжки сърца“, но и не искам да избягам от тях,искам да ги повторя и пак, и пак.. защото те и ние го заслужававаме. Защото ние и те си оставихме сърцата и душите на игрището! Там, в зала Арена Армеец, се роди отново българищината. Обединена нация с една обща цел- да подкрепяме до края, каквото и да става, вие пред нас, ние след вас! И така стана! Освен, освен да Ви разкажа за моето Европейско, друго не остана. И моля, не ме събуждайте от този прекрасен сън, който продължава вече седмица.

„ Моето“ Еврпоейско започна с петъчно успиване, скоростно купуване на знаме и инфарктно прибиране в търсене на билетите, оттам всичко ми е размито, попито с емоции. Ако ме попитате как са свършели отделните геймове, о, не мога да ви кажа, но за сметка но това съвсем ясно си спомням, че на първия мач с Германия зад мен стояха петима шваби, които се опитваха да подкрепят техния отбора (разбираемо), но ние, целият сектор, мощно и съвсем нетактично ги заглушавахме при всеки техен опит. Но на нито един от мачовете тази феноменална публика не си позволи да освирка химните на отборите, а отдаде и заслуженото на победителите. Още тогава се усети, волейболът радва хората. Казах си, внимавай не надувай главите на всеки срещнат с волейбол, но те го правеха сами. Всеки, който ме срещнеше започваше темата, а аз бях толкова щастлива, че се интересуват и искрено се радват на отбора. И аз като вас не успях да спя много през тези дни, но бях изпълнена с неизчерпаема енергия, сякаш аз съм била на лагер в Белмекен!
След мача с Чехия, едва успях да се добера до нас, тези пет гейма бяха инфарктни. Пфу! Ние всички, които бяхме в залата оставихме сърце и душа, и станахме едно- отбор, трениор и публика. Непробваема комбинация. Необяснимо и нереаално изживяване .Имаш усещането, че ти си на терена, че ти играеш и ти забиваш топката. След поредната блокада се оглеждаш и осъзнаваш как стискаш ръката си все едно топката се е ударила в нея. Разбираш, че си скочил от мястото си, че пееш ПОБЕДАА И ПАК ПОБЕДАА или просто тихо плачеш…..
Неделята е единственият ден, за който съжалявам на това Европейско. Или пък не. Останах си в нас и с радост установих, че и съседите ми гледат толкова шумно мача, колкото самата аз. Екранът ми показваше зала пълна с тргирабници и щастливи хора. А в отборът виждах единствено и само огънят, горящ в очите им. Няма отказване. Продължаваме напред!
Но това, което ме очарова на втория мач с Германия, никога не се беше случвало досгеа! Тези момчета горяха, те вече бяха отбор! Ники Пенчев, Владо, Тошко, Теди Тодоров, Виктор, Жоро, Ники Николов, Теди Салпаров, Влади Иванов, Миро Градинаров, Станислав Петков показаха неподправени емоции, нетипични за мач. Ники Николов толкова силно се зарадва на една от блокадите на Виктор, че докато търсеше някого с поглед, се спъна във въжето под краката му, а аз се изхилих сякаш съм петгодишно момиченце, което получава шоколад. Вие, момчета и неповторимата българска публика ме накара да почувствам емоции, подобни на тези от 94. Тогава дори не съм била родена, така че за мен са несравними.


Чудото се случи, при липсата на шестима от титулярите ни, ние играхме като равен с равен с настоящия световен шампион и единствено увереността ни ни попречи да станем първи, защото повявайте, ако бяхме победили в този мач, ние щяхме да бъдем Европейски шампиони. А мачът с Италия ни показа, че който и от отбора да влезе, остава на терена сърцето и душата си. Ние не пеехме само за победа, пеехме само за вас! И вие ни спечелихте. Вашето пълно себераздаване е нашата най-голяма награда.


Усетихме силата на думата НАРОД, много хора с една обща цел, готови на всичко да я постигнат. Силно любим и още по-силно подкрепяме! Няма страх, няма и крачка назад! Вие го можете, когато ние сме зад вас. Ние сме с вас, защото ви вярваме и виждаме, че давате всичко от себе си ! Не прекланяйте глава, българинът не го прави. Виждаме огъня в очите ви, с който ни заразявате и заради който ви се прекланяме. Спечелихте най-важното -битката със себе си, спечелихте и нас, другото предстои. Не губете тази енергия. Приказката не свършва, а сега започва..
“Ако не вярваш в това, което правиш, по-добре не се занимавай.” Пламен Константинов. Вярваме в теб, вярваме и в отбора!

Преглеждания: 189

Коментари