Здравейте, читатели на novitebulgari.com!


Вчера беше една от най-запомнящите вечери, на които съм присъствал. Странното е, че преди да отида на стадиона отворих социалните мрежи и останах с впечатление, че доста хора имат някакъв проблем с Ицо. На всички, които изписаха безброй глупости по негов адрес преди събитието (а сигурно и след това), искам да ви разкажа моят скромен допир с носителят на златната топка.


Всичко започна преди повече от 15 години, майка ми ме закара на мач между Нефтохимик и ЦСКА на стадион Лазур. Няма да забравя, че през цялото време ми казваше: „Гледай този с  номер 8, това е Христо Стоичков. Грешка, това е ГОЛЕМИЯТ ХРИСТО СТОИЧКОВ”- тези думи и до ден днешен стоят в съзнанието ми. Целият стадион го аплодираше, всички си шушукаха за майсторските му изпълнения. Някои се възхищаваха на бързината, други на удара, трети на емоцията, която влагаше, но независимо дали бяха зелени или червени, всички знаеха колко велик е Стоичков.
Случка номер две, семейството на Христо живееше на 20 метра от къщата на татко в Пловдив, дори не мога да опиша като се прибираше, каква емоция наставаше в квартала, деца от всякъде се спускаха, баби и дядовци го прегръщаха и целуваха, всички бяха около него, а той с тази голяма усмивка потупваше малките момченца като мен и се включваше да подаде прашната топка, с която си играехме. Помня колко беше радостен и как се стараеше да обърне внимание на всички деца.
Случките с радостта от всички мачове, които аз успях да гледам беше безумна, много хора казват, че сме луди да се радваме на такива неща, но хора като Стоичков носят поне малко радост на този изморен народ, поне малко усмивки и щастие в мрачното ежедневие на несгоди и проблеми.


Дойде време за мача (искам да кажа, че успях да си намеря билет в последният момент и ще съм цял живот благодарен на хората, които ми помогнаха). От сутринта чувствам някаква детска радост. За съжаление, бях на обучение през почти целият ден и не можех да си вдигам телефона. Звъняха ми хора от всякъде,  Пловдив, Бургас, Стара Загора, София, Видин, фенове на Локомотив Пловдив, Ботев, Левски, Цска, Берое, Нефтохимик . Всички бяха в невероятна еуфория, че ще видят един спектакъл след по-малко от 10 часа. Аз се бях уговорил с един левскар и голям мой приятел, който изпитваше абсолютно същата детска радост като мен, чухме се през деня над 20 пъти за всякакви неща, нямахме търпение да започне( а после не искахме да свърши). В 18:10, помолих да ме пуснат от обучението, защото ще закъснея, отговорът беше: „За мача на Христо Стоичков ли? Естествено- тръгвай!” . Още не бях излязъл от сградата и пак ми звънна телефона, приятел от агитката на Локо Пловдив вече беше пристигнал пред стадиона, каза ми че пие бира, а атмосферата е повече от добра. Звучеше ми супер развълнуван, той за разлика от мен си беше купил билет преди 2 месеца и чакаше от тогава, до сега, представям си колко е бил радостен, че е на стадиона.
След близо час и нещо обиколки с градският транспорт в БРУТАЛНИ ЗАДРЪСТВАНИЯ и след като обсъдих с доста хора в автобуса, колко се вълнувам (и те бяха много развълнувани, защото повечето бяха в моята посока), успях да стигна до националния стадион, моят приятел- леко нервен ме чакаше на стадиона, но след като ми даде купеният от него дъждобран, вече обсъждахме хора като Масаро, Малдини, Наско Сираков, Бербатов и тн и тн.


Влизането ни отне 10 минутки, защото часа беше 19:40, а хората вече бяха по местата си може би от 18:40.
Първият ми сблъсък със стадиона, ВЪТРЕ ИМАШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ХОРА, аз рядко пропускам мачове на националният и може би вече от  6 7 години нямам пропуснат мач на стадион „Васил Левски”, но такова чудо не съм виждал. Майки с деца, баби и дядовци, сами дечица, ултраси, „ВИП” персони, политици и тн и тн. Страшно много хора, всички коментираха Камата, всички си припомняха неговите славни моменти, интересен факт беше, че имаше и доста дечица на възраст между 12-18 години, които със сигурност не помнят големият Ицо, но по време на шоуто се случваше да ги видя как пускат някоя друга сълза.
Най-сетне почва шоуто, то не бяха гайди, то не беше награждаване, такова шоу не е имало никога на този стадион (поне откакто аз съм жив и следя случващото се в България). Изброяват се велики играчи от миналото, дават се клипове на великите моменти на Камата, показват мача, в който Емо Костадинов вкарва във вратата на Франция и целият стадион избухва все едно се случва на момента, след този кадър дават Ицо, който спокойно казва: „Е, нормалното се случи, не може петела да победи ЛЪВА!” тогава виждам усмивките и гордостта по хората на стадиона.
Времето дойде, Ицо ще излиза, стадиона избухва. Всички скандират „Един е Христо Стоичков”, овациите са неописуеми, усмивките и радостта също. Един възрастен човек до мен, се надигаше на пръсти, за да види стъпките на камата по терена, зад мен баща обясняваше на сина си(който беше на не повече от 5 години): „Гледай тате, това е най-големият футболист раждал се в България, прославил е държавата ни навсякъде по света”. Поглеждам и виждам как някой снима с телефон и си викам: „Кой пък е този лудият дето е влязъл на стадиона да снима с телефона?!?!”и после „О, боже… това е Бербатов”. Уважението личеше от всички, от Малдини, от Зума, от Атанас Узунов, от всички велики футболисти на терена и извън него.
И точно когато беше най-весело, дойде момента, който зарови всички дребни душици критикуващи Ицо в земята, тогава на стената показах Трифон Иванов, обръщам се да погледна електронното табло, после се обръщам към стадиона и виждам Христо Стоичков как се клати и се пробва да прикрие сълзите си, които напират. Да, точно така, коравият Ицо, плачеше като малко момче (признавам си и аз пуснах някоя сълза, добре че валеше и никой не видя). При него отиде някакво детенце с фланелката, на която пишеше Трифон Иванов, тогава Ицо вече нямаше как да сдържи сълзите си, погледнах и към другите българи гости на шоуто- Балъков също плачеше, Наско триеше очи в юмруци, всички страдаха, защото номер 3 нямаше възможност да вземе поредната висока топка, но той беше с тях!
След като шоуто продължи на терена, телефона ми почна да звъни и да получава съобщения. Поглеждам съобщение от майка ми, което гласеше следното „В Триумфа(заведение в Бургас) съм и цялото заведение пазеше тишина докато най-големият излизаше, а след като пуснаха кадрите с Трифон Иванов почти всички се разплакаха”.
Естествено,  в  14 минута се почете и Йохан Кройф, Стоичков дори в този емоционален момент  показа на всички колко голям Човек е и какво значи уважение към хората, които обича (било то и такива, които вече не са сред нас).
След всички останали емоции, красиви голове, хвърляни топки към трибуните, песни, фойерверки, щастливи лица, пороен дъжд и тн и тн. Беше време и тази уникална вечер да приключи, но приключи с усмивки и спомени, които се молим да се повторят, да видим отново славни момчета, които да ни напомнят колко велик народ сме, с толкова много таланти, които да ни радват.
А за всички дребни душици, които намират за какво да критикуват Големият Христо Стоичков ще кажа, че им пожелавам да вземат поне малка част от духа, емоцията, увереността, мотивацията и характера, които притежава Камата, ако вземат и малко от тези му качества, ще бъдат успешни във всяко нещо, с което се захванат.
Бъди жив и здрав, Ицо! Да ни показваш на всички как се постигат успехи за България!

Видео:

40 000 пеят националният химн на България съпроводени от родопски каба гайди (ВИДЕО)

Безкрайната 8-ца! Стоичков (ВИДЕО)

Преглеждания: 1077

Коментари